Неща, които обичам: лампата ми от хималайска сол

Отдавна не съм публикувала нищичко тук, защото готвех изненада, а за тази изненада ми трябваше доооста място на компютъра. Стигна се чак до положението, че фотошоп не ми даваше да даже и нов слой да правя, което означаваше никакви снимки. А какво е блог без снимки? Е, няма как да стане.

Та така, реших да си дам малко почивка от ревюта на козметика (макар че помня, че имам да похваля емулсията за тяло и да се изказвам за не един, а два лака.. съжалявам) и да обърна внимание и на така наречения със лъскавата думичка “интериор“ на стаята ми. Аз си го наричам “среда на живот“ вече, защото съм си животно пък и това да имам една голяма буца сол в покоите ми допринася за 
това.

Въпросната лампичка я копнея от много много отдавна. Може би още от преди повече от 6 месеца най-нахално съм обявила на всички познати, че за рождения си ден искам такава. Всъщност я исках с точно определена форма даже - триъгълник, и то заради триъгълният ми часовник и триъгълника ми с пясък от Египет под леглото и защото просто триъгълниците са хипер яки същества, като изключим Финиъс от "Финиъс и Фърб" . За щастие - не мое разбира се, а на околните ми - моите блянове за ъгловата форма на лампата се изпариха и мога доволно да заявя, че си я харесвам и с естествените й форми.

Къде я намерих? В рая, разбира се. Тоест в книжарница "Хеликон". Обичам го това място. Жалко е, че тук наблизо си нямам такава книжарничка. Затова преди седмица с Д. яхнахме влака и дим да ни няма да дирим хималайска солна лампа в Хеликона. (Здрасти Д., знам че сега четеш това, защото всеки ден влизаш тук :). Мисля да те преименувам на "Ди".)
Е сега добре, добрахме се по някакъв начин до там след големи препятствия като улични котки..
Следва продължителна обиколка из цялата книжарница в повдигане на всяка една от лампите там, за да разберем колко тежи. Боже, тези неща ми се сториха доооста тежички! Трябва да се призная, че дори се колебах дали да не си взема свещник вместо лампа, но накрая с Ди решихме, че щом сме отишли за лампа ЛАМПА ЩЕ ДА БЪДЕ.
И ето ни, вече на излизане от магазина, носещи хималайската буца сол в разпадащата се картонена кутия.

Вече 3 седмици имам лампата в  стаята си и съм изключително горда с нея! Не я държа включена постоянно, освен ако не вали и е влажно. Не знам дали не си самовнушавам или не, но наистина има положителен ефект върху атмосферата из стаята ми. Дори и нищо да не прави, че радва да си я гледам как стои и краси пространството между телевизора и компютъра. Истинската й красота е когато е включена и грее с мека светлина.